Какво е анотация
Анотацията или абстрактът е самостоятелен кратък текст, който позволява на читателя да реши дали работата му е нужна. Тя се чете първа, често без останалата част, затова трябва да е точна. Различават се два вида:
- информативна, която описва цел, метод, резултати и изводи;
- описателна, която само изброява какво обхваща работата.
В дипломни работи и статии най-често се иска първият вид.
Структура на добрата анотация
| Елемент | Въпрос, на който отговаря |
|---|---|
| Цел | Какво се изследва и защо |
| Метод | Как: анкета, анализ на документи, експеримент, моделиране |
| Резултати | Какво е установено, с конкретни данни от вашата работа |
| Изводи | Какво следва и какво се препоръчва |
| Ключови думи | 3 до 6 термина за търсене |
Обемът е различен: за дипломна работа обикновено е от половин страница до страница, а за списания често е от 150 до 250 думи. Следвайте правилата на вашата катедра или издание.
Пример за добра и лоша анотация
Лошата анотация започва с „В тази работа ще разгледаме много важни въпроси“ и не съдържа нито метод, нито резултат. Добрата казва какво е направено и какво е намерено: „Анкетирани са 120 студенти; повечето ползват общи търсачки, по-малко от половината университетска библиотека“. Първата не помага на читателя да реши, втората му дава достатъчно информация.
Какво прави инструментът и къде трябва да внимавате
Инструментът преразказва поставения текст в сбит вид. Той не измисля резултати, но може да пропусне важен детайл, да смени термин или да обобщи твърде силно. Затова:
- Сверете всяко число, име и термин с оригинала.
- Проверете дали анотацията отговаря на структурата, която изисква вашето издание.
- Не включвайте в нея неща, които ги няма в работата.
Ако трябва да съкратите произволен текст, а не научна работа, използвайте резюмирането. За структурата на цялата работа е полезен планът на дипломна работа, а литературата оформете в библиографията. Ръководството как се пише резюме на текст дава още примери.